Преносимост на номер за един ден

С промени в правилата за пренос на номера КРС улесни още повече процедурата като я направи по-бърза и ефективна

В края на септември 2012 след обнародване в Държавен вестник влязоха в сила промени в правилата за пренос на номера, които операторите трябва да спазват. С 48 промени Комисията за регулиране на съобщенията улеснява преноса на номера и затваря редица вратички, които операторите използваха досега, за да откажат заявените преноси от мрежите си в опит да задържат клиентите.

Например - често срещана уловка, която операторите използват, за да откажат преноса на номер или група от номера беше да се върне отговор, че заявлението е попълнено неправилно без да се дават повече обяснения и конкретика коя част на заявлението е некоректна. С последните промени това става невъзможно - в чл. 30 ал 1 т. 7 КРС изброява точно кои данни могат да послужат за отказ. Това са грешно име или идентификационен номер на юридическо лице или сбъркани имена или ЕГН на физически лица. Ако тези данни бъдат подадени правилно - оператор не може да откаже пренос за некоректно и/или неправилно попълнено заявление.

Още три важни промени в текстовете на чл. 30  от функционалните спецификации за пренос на номера премахват досегашни пречки за осъществяване на преминаването от един оператор към друг. Неплатени сметки и други задължения вече не могат да спрат преноса на даден номер. Досега абонатите трябваше да изчистят всички свои задължения към доставчика си - неплатени фактури и дължими такси за предсрочно прекратяване на договора - за да бъде пренесен номера или групата от номера. Занапред това не може да е пречка и повод за отказ. При наличие на стари задължения или дължими такси операторът ще трябва да завърши процедурата по пренос и да търси задълженията си и след това.

Друга точка, която отпада като възможност за отказ на преноса е изискването абонатът да е използвал услугите на оператора поне 3 месеца. Вече няма такова изискване и пренос не може да бъде отказан на това основание. Досега имаше случаи, в които един и същи номер за дълъг период от време е бил притежание на различни собственици. Това се получава най-често когато служител на една фирма започва работа в друга и новият му работотдател придобива собвтеност върху номера му, за да може телефонът да бъде служебен. При напускане се случва обратното - номерът отново става собственост на служителя. Досега операторите използваха това, че собственикът има договор за период по-малък от три месеца, за да откаже пренос в друга мрежа.

В променените правила изрично е споменато, че в случай че телефонната услуга е част от пакетна услуга - операторите трябва в общите си условия ясно да обясняват възможностите за продължение на останалите услуги, които абонатът ползва, в случай че номерът му бъде пренесен в друга мрежа.

Въвежда и възможност процесът на пренос да стартира веднага след подаване на заявлението от абоната, а не да се чака седем работни дни Също се регламентират и сроковете, в които операторите комуникират помежду си по подадените заявления за пренос. Например при отказ от пренос доставчикът трябва да върне отговор на заявлението за пренос до 6 часа след получаването му. С промените става възможно придвижването на дадено заявление за 1 работен ден при изрично желание на клиента.

Преглед, на общите условия, публикувани на страниците в интернет на трите мобилни оператора показа, че клаузите за отказване на преносимост при неплатени сметки и минимален срок от три месеца ползване на услугите на оператора все още фигурират в общите условия. Въпреки това евентуалните откази по тези причини биха били атакуеми пред КРС.

Последната промяна на функционалните спецификации за преносимост на номера е стъпка, показваща решителност от страна на регулатора да направи процеса по-бърз и достъпен като намали възможностите за лавиране на операторите при откази на заявления.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ОТ АВИОКОМПАНИИ - ПОЧТИ ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ТРЯБВА

Неотдавна ми се случи да се сборя с Wizz Air в търсене на обeзщетение за отменен полет от Милано до София. Натъкнах се на интересни неща, които искам да споделя с вас. Освен, че изчетох доста материали (правни и любителски) в интернет, разбрах и кои са стъпките, които трябва да се следват в неравната гонка - Пасажер vs. Авиокомпания. Пък било то и нискотарифна. В текста по-долу ще се опитам да ви дам бързи отговори на важни въпроси и практически съвети как да подходите в комуникацията си в случай, че сте пострадали.

Ето една истинска история, която трябва да ви вдъхне кураж. През 2007 година австрийско семейство пътува за ваканцията си в Италия от Виена през Рим до Бриндиси. Отменят полета на Alitalia минути преди излитане за Рим и авиокомпанията премаршрутира семейството с Austrian Airlines. Пристигат в крайната си дестинация четири часа по-късно от първоначалния си график. Четири часа - нищо време. Но достатъчно, за да добият право на финансова компенсация съгласно регулациите на ЕС. Alitalia отказва да плати с довода, че отмяната на полета е била по технически причини, които са "извънредни обстоятелства". Случаят стига до Европейския съд, а той излиза със становище, което е полезно на повечето от нас....

ФАКТОЛОГИЯ

Два са основните случаи, в които можете да получите парично обезщетение.

• полетът ви е отменен (по-малко от седмица преди датата на излитане)
• не ви допуснат на борда на самолета (най-често поради повече продадени билети отколкото са местата)

Въпрос: За кои пътници важат правата дадени от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейският парламент?

Отговор: За всички заминаващи от летище в ЕС, както и за тези пристигащи на летище в ЕС от трета страна с полет на въздушен превозвач от ЕС.

Въпрос: Какво е ДЛЪЖНА да направи авиокомпанията в случай, че не ви допусне на борда или отмени полета си? 

Отговор: Длъжна е да ви предложи избор между това да ви върне пълната сума за билета или да ви предложи премаршрутиране (с друга авиокомпания, от друго летище или дори на друга дата). Като премаршрутират за тяхна сметка и:

• в случай на полет от друго летище - трябва да бъдете превозени до там за сметка на авиокомпанията
• в случай на нов полет на друга дата - превозвачът е длъжен да ви предостави храна и подслон (или да възстанови разходите ви) за това. Също и да поеме трансфера летище-хотел-летище.

МНОГО   ВАЖНО !!!

Въпреки, че са ви насрочили нови полети и превозили до крайната дестинация - вие ИМАТЕ ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Тук много важно е да разберете, че това право трябва да бъде потърсено. Рядко се случва авиокомпанията сама да предложи да изплати обезщетение.

Въпрос: В кои случаи авиокомпанията НЕ Е длъжна да изплати парично обезщетение?

Отговор: В случай, че промяната е станала поради "извънредни обстоятелства", които не са под контрола на превозвача и не е могло да бъдат избегнати. В преамбюла на регламента (точка 14, 15) можете да прочетете кои са. Например природни бедствия, стачки, заплаха от терористичен акт.

Въпрос: На каква стойност е обезщетението?

Отговор: В зависимост от дължината на пътуването (от началната до крайната дестинация след възможно прекачване):

• 250 EUR за всички полети до 1500 километра
• 400 EUR за всички полети на територията на ЕС над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра
• 600 EUR за всички полети, не попадащи в горните две

Въпрос: Как да разбера какво е разстоянието между две летища?

Отговор: Според Европейския регламент разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Нищо не ви говори, нали :). И на мен. Ето тук е отговорът на въпроса - http://www.gcmap.com

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ

От момента, в който ви се случи случката :) започнете да събирате всички документи и разписки - всичко, за което харчите пари. Билети за градски транспорт, разписка от храни и напитки - всички сметки, които плащате особено ако сте в чужда страна.

1. Системата казва НЕ!

Как действат авиокомпаниите? Винаги първо отказват каквато и да е финансова компенсация. Ще ви откажат обезщетение - къде със задоволително, къде с незадоволително обяснение. Някои авиокомпании наемат хора, които да "тупкат топката" и да изпращат добре звучащи и аргументирани откази. Ще бъдат любезни, ще се извинят, ще обяснят "извънредни обстоятелства" и ще откажат. Не се отказвайте.

2. Технически причини и "извънредни обстоятелства"

Често превозвачите цитират член 5, ал 3 от Регламента на ЕП. Според него, ако превозвачът докаже, че отмяната е причинена от "извънредни обстоятелства", не дължи обезщетение.

Използвайте този текст, за да искате детайли за отмяната на полета. На мен Wizz Air ми отказаха с мотива, че отмяната е причинена по технически причини, които не са могли да бъдат предвидени и избегнати. Питам ги - какви точно са техническите причини? Те ми отговарят - ми технически причини - поверителна информация. Е технически, ама какви?!? Може пилотът да си е разлял кафето върху бордовия компютър - техническо обстоятелство нали :). 

3. Предлагат ви малка компенсация (10-20 евро) в знак на добро отношение към клиента.

Това е първият знак, че сте на прав път. Най-малкото предложение от превозвача - дори под формата на ваучери за бъдещи полети - е знак, че има нещо гнило... Low cost компаниите кътат всеки цент - не биха предложили каквато и да е компенсация, когато са в силна позиция. Вашият отговор - откажете предложената компенсация, настървете се и продължете да преследвате голямата сума !!!

4. От технически дефект до доказване на "извънредни обстоятелства".

Силният ви коз - със свое решение по случай Wallentin-Hermann v. Alitalia (C-549/07) Европейският съд определя, че "извънредни обстоятелства" биха били дефекти, открити от производителя (обикновено касаещи серия от произведени машини - бел. авт) или дефекти в следствие на саботаж или тероризъм.

5. Застраховка по кредитна карта

Малко встрани от борбата ви с авиокомпанията - оказа се, че имам застраховка към кредитната си карта, която покри разходите ми за нощувка и храна в следствие на отменения полет от Италия. Обадете се на банката си - потърсете информация...

ИНСТИТУЦИИ

Всичко, което е изброено по-долу е безплатно, можете да работите и по електронен път. Преди това обаче - опитайте да разрешите проблема директно с авиокомпанията. Така ще съберете и материал, който да предоставите на институциите.

Национални органи, отговарящи за прилагането на Регламента - на линка има списък с контакти във всички страни от ЕС. Обърнете се молба към органа в страната, в която е станал инцидентът. Обяснете конкретния случай, поискайте проверка.

Европейски потребителски център - представителство във всяка страна членка. Можете да се обърнете към местния център - ще получите консултация, съвет и помощ.

Европейска съдебна процедура за малки спорове - прилага се за искове в трансгранични съдебни спорове за граждански и търговски дела, когато искът не надвишава 2000 евро. 

Полезни връзки:

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета
http://flightmole.com/ - Форум с много информация и съвети

Публикации относно решението на Европейския съд касаещо "извънредните обстоятелства":
Airlines warned over compensation
How To Make A Flight Delay Claim
European court rules on airline compensation

Резюме на решението на Европейския съд
Самото решение на Съда (български език)

Правата на потребителите - банкови карти

Последната актуализация на тази статия е от края на месец октомври 2018. Добавено е интервюто ми с Веселин Дремджиев в Денят по TV1, TV+, актуализирани са и текстове свързани с новото законодателство от пролетта на 2018 година

Предишна актуализация - тази статия е допълнена през 2014 година след като моя приятелка пострада.
За да разберете докъде  ви стигат правата, свързани с източване на банкови карти искам да дам следния пример. Открадната кредитна карта и веднага след това източена на банкомат. Загубата е 5000 евро. Законът казва, че БАНКАТА е тази, която трябва да докаже недобросъвестност или небрежност (вие не сте длъжни да доказвате невинност). Публикувам съдебна практика, където съдът осъжда банката  да върне парите въпреки, че са теглени с верен ПИН код. Делото е тук

Всичко, което ще прочетете по-долу, е плод на лични анализи и опит и е без претенции за изключителна компетентност, защото не съм юрист. Не може автоматично да бъде пренесено към други подобни случаи, но ще ви даде представа какво и как бихте могли да направите, ако станете или ако сте станали жертва на измама с банкови карти.

Преди да започна по темата искам да обясня личните си мотиви да пиша по нея. В България все още е трудно да се намери справедливост. Струва ми се, че хора, организации, а и държавата използват традиционното мълчание на българина, търпението му към неправдите, с които се сбълсква, за да злоупотребват и за да могат чиновници и служители да отговарят със 'Системата казва: НЕ'. Това се променя, но бавно. В конкретния случай - злоупотреби с банкови карти - наблюденията ми показват, че банките масово отказват да изпълнят задълженията си по закон и се оправдават със всевъзможни аргументи, карат клиентите си да доказват правотата си. Например:

• при средства откраднати със скимирани карти, банка отговаря, че сумата е под 300 лева, а по закон те възстановяват откраднатата сума над 300 лв - НЕВЯРНО
• при открадната карта, на мен служител на банка ми каза, че това е все едно да си загубя парите на улицата и да си ги търся от банката - НЕВЯРНО
• Банка е карала клиента си, да доказва, че не е бил на мястото където е станала злоупотребата с картата му, за да му възстанови сумата - ПОГРЕШНО
• Банка отказва да възстанови сума по неразрешена транзакция, защото клиентът няма SMS известяване -  ПОГРЕШНО.

Европейският съюз (ЕС), стъпвайки на принципа за защита на по-слабото звено (потребителя) пред това с по-големи възможности (производители, банки и т.н.) е създал строга регулация, която е в полза на потребителя. Не ние трябва да доказваме невинността си пред банките! Те, ако имат съмнения, трябва да доказват евентуалната злонамереност от страна на клиентите си. Нещо повече - при ясно заявени искания в дадени ситуации, банките са длъжни първо да възстановят щетите на картодържателя и после да търсят отговорност от него.
Важно - нека мисълта, че е много сложно да осъдите банка не ви спира да си търсите правата! Не съдът е следващата ви опция в случай, че банката отказва да уважи претенциите ви. Но затова - след малко

Има два основни типа злоупотреби с кредитни и дебитни карти:

1. Данните от картата ви са били компрометирани. Може да се получи при пробив в сигурността на търговци, банки или други институции, които боравят с тях. Друг познат метод е скимирането на карти от банкомати. В подобни случаи картодържателите не подозират, че ги грози заплаха. Важно е да се знае, че законът ви зашитава напълно.
2. Картата ви е била изгубена или открадната. В този случай картодържателите понасят някаква отговорност по изгубената сума без значение дали са станали жертва на кражба или на собствената си разсеяност. Но законът пак ви защитава. Сега ще разясня и двата случая 

Условията, при които ползвате дебитна или кредитна карта трябва да са ясно разписани в Общите условия на издателя й. Да, това са дългите документи, които рядко четем (може би само като ни се наложи). Но над Общите условия на която и да е финансова институция са... законите. Правата и задълженията по ползването на банкови карти са уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Законът е синхронизиран с регулациите на ЕС и подобен регламент има във всички страни членки. В закона чл. 53-58 са текстовете, които ни интересуват. Ето накратко моето тълкувание по горните два случая.

1. Открили сте транзакции, които не сте направили и в същото време сте бил изряден клиент, което включва:
- не сте казвали ПИН кода на жената и/или децата си :)
- винаги знаете къде е вашата карта (и тя все още е у вас)
- не сте си записвали данните от картата на хвърчащи листчета, нито сте си я снимали с телефона и сте я пращали на колеги и приятели по електронната поща

В този случай първо се уверете, че тези пари 100% не сте ги харчили вие и веднага уведомете вашата банка. От този момент нататък е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да събирате всички документи и да пазите кореспонденцията си - възможно е да ви потрябват (както ми се случи на мен). Следва блокиране на картата и оспорване на транзакцията - прави се в клон на банката (или онлайн ако банката е модерна)
Какво следва: Банката ще си направи проверките, ще ви зададе въпроси и ще се опита да ви убеди, че тази транзакция си е ваша, на ваш близък, забравили сте какво сте направили и прочие. Ако не успее да ви убеди, тя е длъжна незабавно (цитат от ЗПУПС), не по-късно то 21 дни от датата на вашата жалба да ви възстанови сметката такава, каквато е била преди транзакцията (вкл. такси за траснсакцията). Точка. Не приемайте никакви обяснения за частично връщане на средствата и споделена отговорност.

2. Картата ви е загубена или открадната и от нея са изчезнали пари.
След като установите липсата на картата си, веднага уведомете банката издател. И пак - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО запазете цялата си кореспонденция и всички документи. В първия възможен момент оспорете всички транзакции, които не са оторизирани от вас (прави се в клон на банката), поискайте копие от документа за оспорване. Следва евентуален отказ от банката да ви възстанови откраднатите средства с различни аргументи от типа на:

• съгласно Общите условия банката носи отговорност за времето след уведомлението за изчезналата ви карта
• не сте съобщили за кражбата навреме
• нямате застраховка (която банката ви е предложила) за подобни случаи и т.н.

Как третира ситуацията законът? Според чл. 58 ал. 1 от  ЗПУПС, картодържателят (вие) носите отговорност за сума до 300 лв. Например ако от изгубена карта ви откраднат 1000 лева - банката трябва да ви възстанови 700 от тях. 300 са за ваша сметка. Някои банки предлагат застраховка точно на тази средства (първите 300 лв) - срещу годишна такса получавате сигурност, че при кражба или загубване на картата ще бъдете подсигурени на 100%.

Важно: в случай, че банката има съмнения за злоупотреба от ваша страна, тя има задължението да докаже подобен факт! Не е редно да иска вие да доказвате невинност. Ако е налице злоупотреба от страна на картодържателя, той понася цялата отговорност по загубата на средствата (чл. 58 ал. 2).

Обобщение:

Вие сте изрдяден ползвател на банкова карта :) (виж чл. 53 от  закона). 

- в случай, че си изгубите или ви откраднат картата и от нея бъдат източени средства понасяте отговорност до 300 лв (освен ако нямате застраховка). Разликата от 300 лв до откраднатата сума трябва да ви бъде възстановена от банката ви.

- в случай, че установите транзакции, които не са направени от вас и картата си е във вас - банката е длъжна незабавно (до 21 дни от оплакването) да ви възстанови сумите, каквито и да са те.

Такаааа. И какво да правим, ако не срещнем разбиране по гореизложеното ?

Вместо да ви поучавам ще ви разкажа личния си опит с моята банка (ПИБ)

През септември 2011 в центъра на Варна ми откраднаха личните документи, кредитна и дебитна карта (там това е като бизнес, най-често страдат чуждестранни туристи). Още преди да открия кражбата от кредитаната ми карта са били източени 406 лева с две транзакции, направени по интернет една след друга. Оттук нататък, единственият ми мотив да се боря да си върна откраднатата сума беше убедеността ми, че съм пострадал и че интересите ми трябва да бъдат защитени.... все някак

Кражбата е станала около 16:10 часа, транзакциите са направени 20 минути по-късно, а аз откривам всичко това и блокирам картата си чак около 20:00 часа. На другия ден в клон на банката пускам оспорване на транзакциите и тичам до местната полиция да подам оплакване. Преживяването в полицията е друга история... и е дълга, но сега ще я спестя.

Минава време, от банката ни вест ни кост. След около 3 седмици търпението ми се изчерпва и звъня на центъра за обслужване на клиенти да попитам докъде е моето оплакване. Отговарят ми, че писменото становище на банката е в клона, който съм заявил - да ида да си го взема.

Отказват да ми възстановят каквото и да е съгласно общите условия на банката. В писмения отговор аз откривам много любопитни детайли. Транзакиите са извършени по интернет като..... името ми е написано погрешно!!! 

Следва кратка писмено-устна комуникация с банката, в която аз си искам обратно парите, а те ми обясняват, че това било все едно да си ги загубя на улицата и да ги търся от тях. А в името ми били сбъркани само... три букви ?!?! Аргументът (последен коз): 'Е ако се казвам Иво и без име ли ще ми минават транзакциите ?' също беше оставен без последвсвие и ми се наложи да се замисля как да продължа нататък.

Помирителна комисия за платежни спорове (Комисията)

Опитвам се да се сетя, кой ми спомена за Комисията. Нейният статут е разписан в същия закон (глава 8 раздел II) и е структура към Комисия за защита на потребителите (КЗП). Разглежда жалбите ви безплатно. Всеки състав, който работи по дела, е от трима члена - един, назначен от БНБ, един представител от средите на банките и един представител от КЗП. Работата на комисията е регламентирана от Правилник. Съвет!!! Прочетете правилника - кратък и ясен е и ще научите всичко необходимо за това, което ви предстои. От опит мога да ви кажа, че подаването на жалби към този орган е лесно и прозрачно. Добре би било ако заложат повече на електронните комуникации, но предполагам в бъдеще и това ще стане. Засега комуникацията е на хартия и при мен протече по следния начин:

 - подавам писмен сигнал, в който описвам в свободен текст случая и прилагам документите, които съм събрал

- Комисията информира банката и банката излага своето виждане по моя случай

- Комисията ми изпраща становището на банката и ме пита имам нещо да добавя

- аз цитирам закона, правила, обяснявам проблема със сбърканото име и продължавам да настоявам да ми бъде възстановена цялата сума.

- Комисията пак си говори с банката, банката пак им отговаря нещо си

- Комисията разглежда спора по същество на свое заседание. Сяда, чете, обсъжда и решава. 

- Предложи на мен и на банката помирително споразумение. Ние го приехме и с това спора ни приключи.

Получих ли си обратно парите ?

Частично. Комисията предложи аз да понеса 300 лв загуба, а банката да ми зъстанови разликата до 406 лв. Както е по закон. Не взе под внимание факта, че името ми в интернет транзакцията беше изписано погрешно. Моят избор беше между това да приема предложеното споразумение и да затворя случая или да го откажа и да отида на съд или арбитраж. 

Реших, че все пак съм постигнал нещо, принуждавайки банката да спази закона. Въпросът защо банката не предложи тази развръзка, а трябваше да занимаваме институции оставям на вас...

Извод:

Четете, търсете информация, консултирайте се с приятели и ако смятате, че сте в правото си - преследвайте го докрай. Има смисъл ! Научих всякакви неща покрай моя случай - от това че във Варна има организирани джебчийски групи, през упражнение в хартиена тепаница с банка до това, че в UK и USA, случаи подобни на моя се разрешавали в изключително кратки срокове и 100% в полза на клиента :).

Често задавани въпроси (FAQ)

В: Кога (най-късно) трябва да уведомите банката за суми и транзакции, които не сте похарчили и направили вие?
О: Веднага когато разберете липсата на парите. Законът рамкира 13 месеца, но това е твърде дълъг период. Възможно е, ако нямате SMS известяване, не преглеждате всекидневно транзакциите по картата си да не разберете веднага за случилото се. Въпреки, че срока в закона е сравнително дълъг, трудно ще обясните забавяне в откриване на измамата дори след като е било издадено месечно извлечение за движенията по картовата ви сметка.